29 януари 2009

ПОКАНА ЗА ВЕЧНОСТ

Всяка твоя дума, всяко твое дихание, всеки твой поглед, ме карат да се плаша, да се страхувам, че може да полудея и че няма кой да сподели лудостта ми! Страхувам се да бъда сама, дори и за миг, макар да зная, че никъде не съм добре дошла, макар да чувствам, че съм сама, че никъде не се вписвам, не мога да го изрека, не мога да си призная, че съм пуста и че ти си единственият, който ме разбира.Ти си навсякъде! В светлината и в тъмнината, в залеза и в зората, в деня и в нощта, ти царуваш в мислите ми, в сърцето ми! Покорил си дори и съня ми, няма кътче на земята където образът, споменът, мисълта за теб да не ме преследват. Ти съживи умиращата ми душа, ти ми вдъхна нова надежда, а после тъй нагло си я взе! Без предупреждение, без никаква логика ти отново превърна любовта ми в река от сълзи, а мен самата развалина, в поредната жена с разбито сърце и неосъществени мечти! Но заради този ураган от чувства, заради тази вихрушка от спомени, заради всичко, което ме накара да почувствам, аз те каня на последен танц, на последна среща, каня те да прекараш вечността с мен!

1 коментар: