НА КОГО МУ ПУКА?

Неописуем ад,навред се носят писъци на диваци,
ежедневна доза простотия и хаос,
оставят ме без сили, изцеждат ми живеца,
превръщат деня ми в истински кошмар!
На кого му пука за мнението на тихичкото,
глупаво момиче, което вечно си мълчи
и скришом нощем плаче!
На кого му пука за нейното сърце,
разбито на хиляди парченца миниатюрни,
на кого му пука за нейните надежди и мечти,
останали в забвение, обвити в болка и тъга.
Ще ми се да кажа, че на мен ми пука,
но нима достатъчно това ще бъде,
нима ще изтрие болката, скръбта,
загнездили се нявга в нейната душа!

СТРАХОВЕ...

Когато човек загуби себеуважение, когато загуби своето достойнство, когато потъпка гордостта и принципите си, в какво се превръща?! Какво остава, за какво живее, как се понася?! Как се чувства?- както парцал, като изтривалка, не знам! Но аз отказвам да бъда тъпкана и унизявана, отказвам да бъда една от многото предали се, отказвам да бъда една от многото загърбили мечтите си?!.....
Срещам хиляди такива хора всеки ден, смазани, без силни, предали се, загубили себе си, останали без воля, без борбеност, без смисъл в живота, стъпкани и унизени. Макар днес да следвам мечтите си и да се бория за принципите и за убежденята си, макар днес да отказвам да бъда нечий боклук, макар днес да отказвам да бъда в краката на когото и да било, плаша се от утрешния ден, че може и аз да се предам и да склоня глава пред поредния тиранин, да стана нечия робиня и да роня кървави сълзи за изгубените си мечти, за пропиления си живот и за всичко онова, което съм била и за което съм се борила! Плаша се от това, че някога, накъде и с мен може да се случи същото- а именно да се предам!