20 април 2009

СТРАХОВЕ...


Когато човек загуби себеуважение, когато загуби своето достойнство, когато потъпка гордостта и принципите си, в какво се превръща?! Какво остава, за какво живее, как се понася?! Как се чувства?- както парцал, като изтривалка, не знам! Но аз отказвам да бъда тъпкана и унизявана, отказвам да бъда една от многото предали се, отказвам да бъда една от многото загърбили мечтите си?!.....
Срещам хиляди такива хора всеки ден, смазани, без силни, предали се, загубили себе си, останали без воля, без борбеност, без смисъл в живота, стъпкани и унизени. Макар днес да следвам мечтите си и да се бория за принципите и за убежденята си, макар днес да отказвам да бъда нечий боклук, макар днес да отказвам да бъда в краката на когото и да било, плаша се от утрешния ден, че може и аз да се предам и да склоня глава пред поредния тиранин, да стана нечия робиня и да роня кървави сълзи за изгубените си мечти, за пропиления си живот и за всичко онова, което съм била и за което съм се борила! Плаша се от това, че някога, накъде и с мен може да се случи същото- а именно да се предам!

Няма коментари:

Публикуване на коментар